< < Предишна новина Следваща новина > >

Карл Маркс е човекът, който е дал хоризонт на прогресивното мислене

„Правдиви или не, възгледите на Карл Маркс  носят отпечатъка на своето историческо време, което обаче далеч не означава, че трябва да се игнорират или забравят. Защото всяко тяхно подценяване означава само едно: теоретично невежество, идеологическо антипристрастие или краен субективизъм.“, така проф. дпн Георги  Манолов очерта наследството на политически възгледи на младия Карл Маркс за властта, демокрацията и новото социалистическо общество.   В провелата се в Пловдив Кръгла маса  „Карл Маркс- 200 години по-късно” , организирана от Областния съвет на БСП  Пловдив   по повод 200 години от рождението на Карл Маркс участниците  обхванаха  различните етапи в развитието на икономическите, политическите и философски идеи на Маркс, тяхната роля в съвременното общество, мястото им в политикономическите обяснения на днешния свят. В първата част  свои доклади, представиха народният представител от БСП Валери Жаблянов, проф. дпн Георги  Манолов, проф. дсн Максим Мизов и доц. д- р Борис Попиванов. В изказването си Валери Жаблянов постави жалоните на дискусията, очертавайки ролята на Карл Маркс като учен, идеолог и политик. Според политолога Карл Маркс  е човекът, който е дал хоризонт на прогресивното мислене, а най-големият му принос е научният подход  към социалната действителност и социалната практика и икономиката, разгледани като едно цяло. Маркс е първият учен, който разглежда капитализма като комплексно отношение. Не просто като икономическа система,  като система на социални  и политически отношения, счита той.  В изложението си Жаблянов акцентира върху някои от откритията на Маркс, които имат отношение към съвременния икономически и политически процес. Сред тях бяха въпросите за капитализма и може ли той да се модифицира и да продължи да съществува безкрайно, за масовото разбиране за класите, за принадената стойност и  за левите партии. „Маркс не е просто мислител. Той е фигурата, създател и председател на Първата световна партия на работниците, на първия Интернационал.  При него се наблюдава единство между теоретичните му търсения, идеите му, убежденията и практическата му политическа дейност. Той една изключително завършена фигура като историческо и политическо присъствие. Стои ли въпросът назад към марксизма или стои въпросът напред към  бъдещия социализъм е голямата тема за дискусия за наследство на Карл Маркс.  И БСП е една от малкото леви партии в Европа, която все още има потенциала и мотивацията да потърси нови пътища за развитието на прогресивната левица.“, бе заключението на Валери Жаблянов. Проф. Манолов акцентира върху идеите на младият Карл  Маркс за властта и демокрацията в бъдещото общество. Според него Маркс винаги е правил  съществена разлика между демократични и недемократични държави, демократична и недемократична власт, демократични и недемократични институции. За създателя на марксизма демокрацията представлява преди всичко една от формите на държавата, които са собствено дело на самия народ, а изборите са непосредственото, прякото, не само въображаемото, а действително съществуващото отношение на гражданското общество към политическата държава. „В контекста на Марксовите възгледи за демокрацията, на парламента (и парламентаризма) е отредена не по-малко важна роля като институция на властта. Според К. Маркс парламентът трябва така да устрои своята работа, че да се превърне от говорилня в „работещо учреждение“, т.е. в истински демократична институция на властта. И още нещо – тази институция е необходимо да съхранява по-малко, но за сметка на това най-важните, функции на централизираната власт.“, счита проф. Манолов. В провелата се дискусия той сподели, че ранните марксистки възгледи за демокрацията логично водят и до някои съществени изводи: първият извод е, че през младохегелианския период К. Маркс третира демокрацията като държавен строй, чието развитие е непрекъснат процес на движение по пътя на усъвършенстване на държавата и обществото; вторият извод се отнася до етапите на развитие на демокрацията въобще, които са: демокрацията като държавен строй, диктатурата на пролетариата като форма на демокрация и общественото самоуправление като висш стадий на демокрацията; и третият извод е, че в контекста на антиномията демокрация – диктатура се забелязва противоречивост от гледна точка и на същността на демокрацията и особено на концепцията за диктатурата на пролетариата. За старите спорове и нови оценки на наследството на Маркс говори доц. Борис Попиванов.  Според него нашето време, вече  от 10 години  насам, е  време на  системна криза на капитализма, която се възпроизвежда, в различни измерения и криза, която по силата на социалните напрежения, на социалното недоволство, на социалните наслоения, които предизвиква отново връща в световната и европейската дискусия въпросът  за класите. „Какъв е проблемът от тук нататък,  проблемът е, че с тази поява на все по- остри  социални напрежения, избуяли социални проблеми, реакцията срещу всевластния неконтролируем и антисоциален капитализъм се засилва. Тоест получава се нещо наречено дясно пренасочване на лявата вълна, тоест социалното недоволство се пренасочва в друга посока и  вместо търсене на общество се започва търсене на нация. В този смисъл историческа задача на левите партии  в момента трябва да бъде не как да се отказват от Маркс, което ги прави все повече беззъби, а да решат един проблем, който не успяха да решат тогава.  Това е проблемът как да се спрат едни явления, които разделят хората, които действат  в антихуманна посока и които превръщат справедливия гняв на хората в несправедлив гняв срещу други хора, вместо да насочат своята острота там, където би следвало да се насочи, а именно към несправедливата дълбоко порочна симбиоза на политическа и икономическа власт, вместо да го насочват срещу други хора, срещу най невинните, за което човечеството вече е платило с твърде много кръв и се надяваме повече да не плащаме такава.“ Въпросът „Защо Маркс се завръща Маркс“ никога не ни е напускал, счита проф. дсн Максим Мизов и  в доказателство даде пример за това, че в Конгресната библиотека на Ню Йорк, в последните десетилетия, на първо място стои търсенето на трудовете  на Карл Маркс. „Капиталът“ е тема за различни комикси, опери, филми и други форми на изкуството, сподели Мизов, разказвайки за съвременното звучене  на идеите на марксизма. Три идеи, според него намират своето доказателство в днешно време. Това са  идеята за отмирането на държавата, и тук Маркс  се  оказва прав, според професора. „Маркс говори повече за гражданското общество, а не за държавата. Неолибералната вълна, която потопи  и нанесе тотален погром върху  бившия социалистическата лагер използва тази опозиция „Държавата срещу гражданското общество“,  и това е марксистка идея.  Още  нещо - Маркс е първият, който лансира идеята за „всеобщия интелект“. Идея, която от 60-те години на миналия век е в основата на много европейски изследвания.  Ричард Барбрук казва, че  комунизмът се завръща във виртуалните пространства и слуша вече теориите не от  Кремъл, а от Силиконовата долина.“, даде пример за значимостта на идеите на Маркс днес проф. Мизов.      



Етикети: дискусия,БСП,Пловдив

0 Коментара

Оставете Коментар:


10 + 9 = ?

Back to Top