< < Предишна новина Следваща новина > >

Научна задача: През 2017 битка на дроновете

Професор д-р Димо Зафиров, Институт по космически изследвания на БАН. Той е част от екипа, който създаде най-ефективният военен смутител “Стършел”


- Професор Зафиров, кой има нужда от антидрони?
- Първото масово приложение на безпилотните летателни апарати е в армията. Те са оръжие, включително и оръжие за нападение. Дошло е времето да се намери и “бронята” срещу тях. А това е дена много трудна инженерна задача. Безпилотните летателни апарати са с малки размери и най-често летят с малка скорост, освен това имат много малка отразяваща повърхност, която да бъде засечена с радар. Те трудно могат да бъдат различени от птици. А не можеш да вдигаш тревога за всяка птица, която попадне в работното поле на радара или камерите. 
- Как мислите, че ще бъде преодоляно това предизвикателство?
- Като че ли най-традиционното решение е да се изпраща радиосигнал, който да смущава връзката между оператора и безпилотния летателен апарат. Това ще блокира управлението или пък ще пречи например да се изпраща картина от летателния апарат към оператора. Иначе казано основна функция - наблюдение в реално време от въздуха или от земята - няма да може да бъде изпълнявана. А за какво ни е “сляп” дрон? Безпилотните летателни апарати обаче все повече стават автономни и не чакат някакъв сигнал от земята, който да ги управлява. Тогава - да, можеш да смутиш видеосигнала, предаван от безпилотния летателен апарат. Но ако дронът идва с цел нападение, тогава този подход със смущенията е неприложим.
Другата възможност е да опитаме да смутим сигналите на глобалните системи за позициониране, по които безпилотният летателен апарат се води. Интелигентните дрони обаче имат своя инерциална система и могат да летят известно време, без да получават информация за местоположението си от спътниците в космоса.
 - Системата “свой-чужд”, която се ползва във военната авиация, приложима ли е при дроните?
- Засега подходът е друг. Има забранени за летене зони - например на 5 километра от летищата. И следователно всеки дрон, който лети в тази зона е чужд и трябва да се свали. Защото излъчването на сигнала “свой-чужд” е доста скъпо и не си струва да се използва при такива сравнително евтини безпилотни летателни апарати.
- Как се сваля вражески дрон?
- Вече се опитва това да стане с лазерно оръжие. Много често се използват други дронове, които хвърлят мрежа върху вражеския и го приземяват. Мой колега ми разказа, че общински съвет в Италия е взел решил да не допуска дронове да летят над територията на общината. В противен случай - глоба от 2000 евро. В Холандия използват обучени орли. Орелът може да хване бавно летящите коптери, но по-голям безпилотен самолет не може да прихване. Истината обаче е, че няма намерено ефективна защита. Противодронната защита засега най-често е система от комбинации на вече известни средства.
- Чува ли си дали в най-горещата точка в Близкия Изток - Сирия дали вече не се използват антидронни системи?
- Не, зная че там летят дроните на САЩ, летят дроните на Ислямската държава, нанасят си поражения, разузнават, но някой някого да е свалил - това е по-скоро секретна информация.
- Вие лично в каква насока работите?
- Не съм работил по създаване на средства срещу дроновете. Но работя върху това как да защитавам дроните, които създавам.
- Ако няма надеждна антидронова защита, тогава от какво ги защитавате?
- Усъвършенствам безпилотните летателни апарати да летят по-дълго време автономно, а това може в определени ситуации да е и тяхна защита. Работя също върху автономните системи за самоуправление на дроните.
- Това, върху което работите за продан ли е?
- Разбира се, но нека първо да създадем достатъчно добри продукти, които да наложим на пазара. Може би най-преспективен в момента ми изглежда пазарът на софтуер за безпилотни летателни апарати. Едно от предимствата на дроните е, че само чрез едно вкарване на софтуер в автопилота го правиш да има много различно поведение. Например: обучаваш дрон за работа в пустинни условия. Опитът от работата на този дрон се вкарва в управлението на 100 други дрона, които никога не са помирисвали пустиня и те моментално се обучават да работят в такива условия. Така че разработката на софтуер е много перспективно, защото прави дрона първо многофункционален и второ - умеещ да работи при различни условия.
В момента дроните могат да бъдат позиционирани по височина с отклонение плюс или минус половин метър. Това не е достатъчно. Може би чрез европейската система от ниско летящи спътници Галилео ще можем значително да повишим точността на позициониране.



Етикети: професор,екип,смутител

0 Коментара

Оставете Коментар:


1 + 6 = ?

Back to Top